Домашна лютеница

Изключителна наслада е залък с домашна лютеница - в него има вкус, спомен и много слънце. 

След няколко години пропуск в приготвянето на лютеница, тази година си откраднах два дни свободно време за това изключително семейно изживяване. 

Рецепта за моята домашна лютеница.  

 

 

Продукти:

12 кг. червени чушки (червена капия)
8 кг. домати (най-добре сорт Рома)
3 кг. патладжан
1-2 глави лук
500 мл. олио
1/2 к. ч. сол
1 к. ч. кафява нерафинирана захар
1 с. л. черен пипер
1 с. л. кимион

Начин на приготвяне: 

Чушките се почистват от дръжките и семето и се изпичат. И тук започва магията - огънят, пушекът и миризмата на печени чушки връща всеки един от нас в детските му години. И може би всяка година си споделяме едни и същи спомени, или поне така казва дъщеря ми. Изпечените чушки се събират в съд с капак, за да се задушат и белят по-лесно. Патладжанът се пече заедно с чушките, но се слага в отделен съд, отново с капак. 

Докато някой от семейството пече чушките, друг може да се заеме с нарязването на доматите и смилането им на машинка с приставка за отделяне на люспи и семки, за да се получи чист доматен сок. Изключително гъст и сладък сок дават доматите Рома, затова препоръчвам именно тях. 

Задушените чушки и патладжани обелваме и почистваме остатъците от семките, подреждаме в тави, като леко ги повдигаме, за да може да се отцеди водата. Отцедените чушки и патладжани смиламе с машинка за месо. След тях пускаме да се смелят и обелените глави лук. 

Така всички продукти за лютеницата са подготвени, слагаме голямата тава с дебело дъно на огъня, изсипваме 1/2 от олиото и след като загрее, слагаме най-напред смления лук, след това добавяме чушкиното и патладжаниното пюре. След като се позапържат, добавяме и смлените домати. Неизвъряваме предварително доматите на пюре, защото смятам, че така еднокво добре се сготвят и двата продукта.

Лютеницата вече е насипана и идва най-хубавата част. Може да си направите салатка, да си сипете ракийка, да наглеждате лютеницата, като я разбърквате достатъчно често, за да не загори. В началото огънят може да е по-силен, но с извъряването, сместта се сгъстява и колкото по-слабо ври, по-добре. Останалата мазнина добавяте на два или три пъти в процеса на варене. 

Когато сместта започне да издава звука "шлюп - шпюууп", това ще ви покаже, че лютеницата е почти готова. На този етап може да добавите солта, захарта и подправките, но продължаваме бъркането на много слаб огън, докато бъркалката оставя следа в тавата, която не изчезва веднага. При нас това продължи на лунна светлина до 01:00 ч., разхлаждайки се със студена биричка.

 

Миризмата, която се носи от вече готовата лютеница, изпълва не само нашия двор, но и съседните. 

На следващия ден пада голяма дегустация, особено вкусно е, ако има и домашна содена питка. Изстиналата лютеница се пълни в сухи бурканчета, които се стерилизират 15-20 минути.